anonimapokrifoff (Аноним) anonimapokrifoff (Аноним)
16 73
3 mar 2010, 12:26

Март

  Poesía » Otra
1.3K 0 12

Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?

Вълните, накичени с бели кордели,
на дама край него играят.
Подскачат и връщат се, миг не поспрели,
бърборят, че син е безкраят.

Рисувам го: той ми е днес на статива.
И черен е – ще го покажа.
Морето настръхва, почти ме отмива -
излишната багра в пейзажа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аноним Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0