anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
3 mar 2010, 12:26

Март 

  Poesía » Otra
966 0 12

Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?

Вълните, накичени с бели кордели,
на дама край него играят.
Подскачат и връщат се, миг не поспрели,
бърборят, че син е безкраят.

Рисувам го: той ми е днес на статива.
И черен е – ще го покажа.
Морето настръхва, почти ме отмива -
излишната багра в пейзажа.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??