anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
3.03.2010 г., 12:26 ч.

Март 

  Поезия » Друга
960 0 12

Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?

Вълните, накичени с бели кордели,
на дама край него играят.
Подскачат и връщат се, миг не поспрели,
бърборят, че син е безкраят.

Рисувам го: той ми е днес на статива.
И черен е – ще го покажа.
Морето настръхва, почти ме отмива -
излишната багра в пейзажа.

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??