anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Mar 3, 2010, 12:26 PM

Март 

  Poetry » Other
863 0 12

Денят е с лунички, които се смеят –
измамното мартенско време.
Да хукне нанякъде иска и кеят –
мечтата му кой ще отнеме?

Вълните, накичени с бели кордели,
на дама край него играят.
Подскачат и връщат се, миг не поспрели,
бърборят, че син е безкраят.

Рисувам го: той ми е днес на статива.
И черен е – ще го покажа.
Морето настръхва, почти ме отмива -
излишната багра в пейзажа.

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??