28 feb 2011, 22:35

Мартеничка

  Poesía » Otra
1.6K 0 19

 

С бялото на мислите ще те закича,

ще го пресуча с нишки от червеното

на кипналите в мене чувства,

ще бодна стръкчета кокичета

и ще наричам... ще наричам...

от утре слънцето да грее във зеленото

на твоите очи, които аз обичам

и всяка вечер да потъва зачервено

по устните ни – мартенички,

щастливо сплетени в обичане.

 

 

Честита Баба Марта!

Виртуална мартеничка-целувка за всички вас, приятели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...