rudin (Иван Христов)
865 1445
1 mar 2013, 7:27

Мартенска 

  Poesía » Civil
391 0 7

Тук, на Балканските земи,

когато Бог създал благата –

поля, реки и планини,

бил поразен от красотата.

 

Морета мият брегове

и сняг блести по върховете.

Ти чуй, как рог един зове,

от век на век до тук отеква...

 

В обратен марш препуска пръв

по Нова Българска държава

хан Аспарух. С двуцветна връв

победа с гълъб известява.

 

Когато с вятър южен тук

развява конницата грива,

той, здраво стиснал меч в юмрук,

в земята твърда го забива

 

и повелява: „Таз земя

на юг от Дунава ще пазим!

И нека бързата стрела

да стигне който я гази.”

 

И от тогава до сега,

дали в морета три се мие

или в едно опира тя –

все същата е гиздосия!

 

През вековете, че до днес,

ятата връщат ли се в полет,

по гълъб стига бяла вест

за дълго чаканата пролет.

 

С червено-белите конци

закичваме гърдите наши

на Аспарухови бойци

от конницата му безстрашна.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??