teis
48 571
18 feb 2022, 21:09

Мартенски монолог на една хала 

  Poesía » De humor
595 4 9

Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят!
Гледай мене - колко съм блага́та,
нестинарски стъпвам по жарта,
в плитки тежки сплитам си съдбата...
Залък меся - с кръв, сълза и пот,
колко му е - хляб да го омеся,
люлка да залюлям под дърво,
с къс от мене - точно деветмесечен...
Колко му е - да изпъна гръб,
да подпра на облака сълзата.
Колко му е - да маскирам ръб
с днешната ти китчица с цветята.
Трудно е, когато в мен кърви,
да ти нижа благодарна песен.
С крехките ми длани не върви
да дундуркам смута ти нелесен...
Имам дар и бъркам в стар казан 
мъжки страх, потентност и умора.
Ти не знаеш - но си обладан
да те вплитам в ложе, дом, опора...
Но за теб да се преподредя?
Да осъмвам ведра, мила, цяла?
Майка съм от сой и ще родя,
но за теб, Адаме, ще съм хала.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбока поезия - уж хумористична, уж рошава и жилеща, но написана от жена, която казва с присъщата ѝ твърдост :
    "Колко му е – хляб да го омеся" и "Майка съм от сой и ще родя".
    Радвам се, че потърсих досег до стиховете ти днес, развълнуваха ме, Teis!
  • Ето друг поглед за Ева, битов Интересно е да има различна видимост, това обогатява. Благодаря!
  • Благодаря, Вики! Благодаря, Доче!🍀
  • "Колко му е - да маскирам ръб
    с днешната ти китчица с цветята."

    Страхотно е !
  • Хубаво! Но не точно хумористично.
  • Благодаря, Дени, Надя, Стойчо! Бъдете здрави!🍀
  • Харесва ми!
  • Разкош!
Propuestas
: ??:??