Мартенско

1 mar 2009, 15:01

Poesía

373 0 2

~ Мартенско ~

Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи,
в градината ни
вятър се изгуби
в чимширите.
Остана да шуми.
Изтичах боса -
сивата алея
запя
под стъпките ми,
като водопад.
В червено-бяла
приказна премяна
внезапно аз се озовах.
Очакване
за новото начало,
и мисли
за любов и светлина,
душата ми
усетила безкрая
пленена бе
от радостта.

~ ~

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

feia (Вилдан Сефер)

2009-03-01T18:09:38+02:00

Някак по-различно свети мартенското слънце!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2009-03-01T16:18:39+02:00

Много песенно и позитивно!
Нека е пролет в душата ти!