Мартенско

1 мар. 2009 г., 15:01

Поэзия

374 0 2

~ Мартенско ~

Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи,
в градината ни
вятър се изгуби
в чимширите.
Остана да шуми.
Изтичах боса -
сивата алея
запя
под стъпките ми,
като водопад.
В червено-бяла
приказна премяна
внезапно аз се озовах.
Очакване
за новото начало,
и мисли
за любов и светлина,
душата ми
усетила безкрая
пленена бе
от радостта.

~ ~

Мартенско

Свързани произведения

Комментарии

Предложения