Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Mar 1, 2009, 3:01 PM

Мартенско

  Poetry
538 0 2
~ Мартенско ~

Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи,
в градината ни
вятър се изгуби
в чимширите.
Остана да шуми.
Изтичах боса -
сивата алея
запя
под стъпките ми,
като водопад.
В червено-бяла
приказна премяна
внезапно аз се озовах.
Очакване
за новото начало,
и мисли
за любов и светлина,
душата ми
усетила безкрая
пленена бе
от радостта.

~ ~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0