Melanie (Елица Георгиева) Melanie (Елица Георгиева)
20 163
Mar 1, 2009, 3:01 PM

Мартенско

  Poetry
537 0 2
~ Мартенско ~

Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи,
в градината ни
вятър се изгуби
в чимширите.
Остана да шуми.
Изтичах боса -
сивата алея
запя
под стъпките ми,
като водопад.
В червено-бяла
приказна премяна
внезапно аз се озовах.
Очакване
за новото начало,
и мисли
за любов и светлина,
душата ми
усетила безкрая
пленена бе
от радостта.

~ ~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0