Mar 1, 2009, 3:01 PM

Мартенско 

  Poetry
413 0 2
~ Мартенско ~

Мартенското слънце
ме събуди,
докоснаха ме
нежните лъчи,
в градината ни
вятър се изгуби
в чимширите.
Остана да шуми.
Изтичах боса -
сивата алея
запя
под стъпките ми,
като водопад.
В червено-бяла
приказна премяна
внезапно аз се озовах.
Очакване
за новото начало,
и мисли
за любов и светлина,
душата ми
усетила безкрая
пленена бе

от радостта.

~ ~

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??