1 mar 2025, 14:52

Мартенско

348 0 0

Заскрежена тревата бди
кога мъглата ще се вдигне,
докосва първите лъчи
небето сякаш да достигне.

Зрънца в земята пълни със живот,
заспали със надежда търпеливо,
река в замръзналия брод
бълбука тихо и щастливо.

Отрано птиците огласят
гората с щръкналите клони
и бързи вести се разнасят,
а вятърът студен ги гони.

Последните висулки и завивка бяла,
земя като притихнала утроба,
ще се отърси още малко цяла,
ще се събуди - тръпнеща и нова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...