Мартенско
Заскрежена тревата бди
кога мъглата ще се вдигне,
докосва първите лъчи
небето сякаш да достигне.
Зрънца в земята пълни със живот,
заспали със надежда търпеливо,
река в замръзналия брод
бълбука тихо и щастливо.
Отрано птиците огласят
гората с щръкналите клони
и бързи вести се разнасят,
а вятърът студен ги гони.
Последните висулки и завивка бяла,
земя като притихнала утроба,
ще се отърси още малко цяла,
ще се събуди - тръпнеща и нова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
