9 ene 2006, 21:22

Машина на Времето 

  Poesía
914 0 4
Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни
последвали, бистри?..
Какво се случи със сърцата ни,
някога истински, нежни,
Дали повяхнаха...умело скрити..
..зад умрели копнежи?..
Какво натрови тъй душите ни,
някога жизнени, живи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??