Jan 9, 2006, 9:22 PM

Машина на Времето 

  Poetry
915 0 4
Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни
последвали, бистри?..
Какво се случи със сърцата ни,
някога истински, нежни,
Дали повяхнаха...умело скрити..
..зад умрели копнежи?..
Какво натрови тъй душите ни,
някога жизнени, живи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??