Машина на Времето
Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни
последвали, бистри?..
Какво се случи със сърцата ни,
някога истински, нежни,
Дали повяхнаха...умело скрити..
..зад умрели копнежи?..
Какво натрови тъй душите ни,
някога жизнени, живи,
Дали събори ни ги мъката...
..със сетни сили?..
Къде останаха лицата ни -
детски, засмени,
Какво промъкна се в сърцата -
чисти и неопетнени?!..
Защо избрахме да отричаме,
да бием и ругаем,
Защо не можем да обичаме
и радостно да сияем?
По дяволите, кой управлява
тази безмилостна, рушаща машина,
Която във хода неспирен и злобен...
...Отнесе ни с тебе двамина...
На К.
© Александър Христов All rights reserved.
))))))))
