Машина на Времето
Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни
последвали, бистри?..
Какво се случи със сърцата ни,
някога истински, нежни,
Дали повяхнаха...умело скрити..
..зад умрели копнежи?..
Какво натрови тъй душите ни,
някога жизнени, живи,
Дали събори ни ги мъката...
..със сетни сили?..
Къде останаха лицата ни -
детски, засмени,
Какво промъкна се в сърцата -
чисти и неопетнени?!..
Защо избрахме да отричаме,
да бием и ругаем,
Защо не можем да обичаме
и радостно да сияем?
По дяволите, кой управлява
тази безмилостна, рушаща машина,
Която във хода неспирен и злобен...
...Отнесе ни с тебе двамина...
На К.
© Александър Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В рамките на майтапа: трябваше да го кръстиш " На К." като Пушкиновото "К"
)))))))) -
Ами това е абсолютно нормално (ако съм схванал правилно смисъла)
-
Впечатляващо е...особено послението
-
Коце, ако някога изобщо си направиш труда да влезеш в този сайт, веднага мога да предположа каква ще бъде твоята реакция, когато разбереш, че всъщност това е писано за теб. Не ме интересува дали ще се усмихнеш, разплачеш, дали ще се разсмееш истерично или дали просто ще затвориш страницата, правейки се, че никога не си виждал това. Просто искам да ти видя физиономията като видиш "поредното гейско изпълнение"....Така ли беше? Май правилно те цитирам...Е, това е за теб - гейско ли е?..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
