Машина на Времето

9.01.2006 г., 21:22 ч.

Поезия

5.0 / 3

943 0 4

Пролог:
И на любовта понякога и омръзва да пишат за нея. Ето нещо за приятелството:
Къде отидоха мечтите ни,
някога детски и чисти...
Намокриха ли ги сълзите ни
последвали, бистри?..
Какво се случи със сърцата ни,
някога истински, нежни,
Дали повяхнаха...умело скрити..
..зад умрели копнежи?..
Какво натрови тъй душите ни,
някога жизнени, живи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докато стана тишина
Притаено

Не заспах... Като смърт ще е дълга нощта. Черни шалове мята над земята студена. Отвисоко се хили кръ...
Дъждовни пеперуди

До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...
Звезда

Тази нощ и звездите не плачат, с тях ще дойда красива и бяла. Тази нощ ти безумен ме чакай, ще прист...

Още произведения »