rudin (Иван Христов)
858 1444
30 sept 2015, 22:09

Машината на времето 

  Poesía » Otra
354 0 3

Препуска времето и аз с клавиша

команда давам: Стоп! И ето – Той,

из джунглата след бяга тежко диша

до плячката си млад ловец – герой.

 

Пред пещера голяма в мечи кожи

жени лежат на слънцето в нега.

Тях ниските чела не ще тревожи

проблема  им – прехрана – за сега.

 

Машината на времето пак тръгва.

На пулта ú натискам друг бутон

От шока ме видение изтръгва –

звънтеж на меч, на войн предсмъртен стон.

 

Да бягам от жестоката картина,

отново пускам времето на ход

и виждам как по снежната пъртина

на пистата се спуска всъдеход.

 

Отрязък нов – на шумна автострада,

коли се блъскат в гъстата мъгла.

Пред купища желязо Хомо страда,

проклиняйки жестоката  съдба.

 

Минавам в бъдещето, стиснал лоста –

машината надава странен вой.

И кликвам: Стоп! Пред мен в екран се поства

пак пещерата, нашият герой.

 

Унило дремат хомитата в кожи.

В полето знак – активен фон – на страж.

Животът на Земята – невъзможен

в замръзнал Марсиански – тук – пейзаж. 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много интересна поетична машина на времето!!!
  • Благодаря!
  • "Минавам в бъдещето, стиснал лоста –

    машината надава странен вой.

    И кликвам: Стоп! Пред мен в екран се поства

    пак пещерата, нашият герой."

    Машината на времето не прощава!!! Като няма развитие - връща ни назад във времето!!! Дано се опомним!!! Поздрави, rudin!!!
Propuestas
: ??:??