Машината на времето

rudin (Иван Христов)
858 1444

Sep 30, 2015, 10:09 PM

Poetry » Other

353 0 3

Препуска времето и аз с клавиша

команда давам: Стоп! И ето – Той,

из джунглата след бяга тежко диша

до плячката си млад ловец – герой.

Пред пещера голяма в мечи кожи

жени лежат на слънцето в нега.

Тях ниските чела не ще тревожи

проблема им – прехрана – за сега.

Машината на времето пак тръгва.

На пулта ú натискам друг бутон

От шока ме видение изтръгва –

звънтеж на меч, на войн предсмъртен стон.

Да бягам от жестоката картина,

отново пускам времето на ход

и виждам как по снежната пъртина

на пистата се спуска всъдеход.

Отрязък нов – на шумна автострада,

коли се блъскат в гъстата мъгла.

Пред купища желязо Хомо страда,

проклиняйки жестоката съдба.

Минавам в бъдещето, стиснал лоста –

машината надава странен вой.

И кликвам: Стоп! Пред мен в екран се поства

пак пещерата, нашият герой.

Унило дремат хомитата в кожи.

В полето знак – активен фон – на страж.

Животът на Земята – невъзможен

в замръзнал Марсиански – тук – пейзаж.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2015-10-03T00:29:53+03:00

Много интересна поетична машина на времето!!!
rudin (Иван Христов)

2015-10-02T23:37:52+03:00

Благодаря!
cvqt (Цеца Тодорова)

2015-10-01T04:55:34+03:00

"Минавам в бъдещето, стиснал лоста –

машината надава странен вой.

И кликвам: Стоп! Пред мен в екран се поства

пак пещерата, нашият герой."

Машината на времето не прощава!!! Като няма развитие - връща ни назад във времето!!! Дано се опомним!!! Поздрави, rudin!!!