Машината на времето
Препуска времето и аз с клавиша
команда давам: Стоп! И ето – Той,
из джунглата след бяга тежко диша
до плячката си млад ловец – герой.
Пред пещера голяма в мечи кожи
жени лежат на слънцето в нега.
Тях ниските чела не ще тревожи
проблема им – прехрана – за сега.
Машината на времето пак тръгва.
На пулта ú натискам друг бутон
От шока ме видение изтръгва –
звънтеж на меч, на войн предсмъртен стон.
Да бягам от жестоката картина,
отново пускам времето на ход
и виждам как по снежната пъртина
на пистата се спуска всъдеход.
Отрязък нов – на шумна автострада,
коли се блъскат в гъстата мъгла.
Пред купища желязо Хомо страда,
проклиняйки жестоката съдба.
Минавам в бъдещето, стиснал лоста –
машината надава странен вой.
И кликвам: Стоп! Пред мен в екран се поства
пак пещерата, нашият герой.
Унило дремат хомитата в кожи.
В полето знак – активен фон – на страж.
Животът на Земята – невъзможен
в замръзнал Марсиански – тук – пейзаж.
© Иван Христов All rights reserved.
