Маска

27 jun 2009, 16:08

Poesía » Otra

737 0 3

Държа в ръце
това счупено лице,
подгизнало
от есенни дъждове.
На него висят забити
невидими флаери и некролози,
от него като сълзи се ронят
следи от изкоренени диви рози.
Като пъзел на кошмар,
от който няма да се събудиш,
като иглолистна гора,
из чийто сенки се губиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Маска

Искате да прочетете повече?

Propuestas