Маска
Държа в ръце
това счупено лице,
подгизнало
от есенни дъждове.
На него висят забити
невидими флаери и некролози,
от него като сълзи се ронят
следи от изкоренени диви рози.
Като пъзел на кошмар,
от който няма да се събудиш,
като иглолистна гора,
из чийто сенки се губиш.
По него самоубийците
пишат прощалните си слова,
тайните на очите му
шият роклите на нощта.
Частите му разпиляни
потъват в кръвта си -
изгубени и пияни.
Огледалата му се разтапят,
като погребани в слънцето наркомани...
А зад него избухват всички рок-звезди,
превръщат се в художници, давещи се в своите бои,
а есенният дъжд не спира, не спира да вали.
Държа в ръце
това счупено лице
и го поставям
на своите рамене.
© Давид All rights reserved.
