Маска
Вървя сред обществото черно-бяло,
облякло се в костюм параден,
поглежда ме изкосо, бавно, вяло,
въртейки се във танца странен.
Внезапно впиват се очи във мен
и маска откроява се в мига.
Взирам се в очи със цвят зелен
и сякаш те нашепват ми "Ела!".
Но няма аз мойта маска да сваля,
не ще ме заблудят очи омайни,
сърцето си не ща пак да нараня ...