Маска
Маска
Вървя сред обществото черно-бяло,
облякло се в костюм параден,
поглежда ме изкосо, бавно, вяло,
въртейки се във танца странен.
Внезапно впиват се очи във мен
и маска откроява се в мига.
Взирам се в очи със цвят зелен
и сякаш те нашепват ми "Ела!".
Но няма аз мойта маска да сваля,
не ще ме заблудят очи омайни,
сърцето си не ща пак да нараня
за думите му празни и ухайни.
И пак стоя сред танц лудешки
сама със мойта болка черна,
ще избегна техните набежки,
търсеща спасение от мъката
безмерна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Всички права запазени