Маска

Вървя сред обществото черно-бяло,

облякло се в костюм параден,

поглежда ме изкосо, бавно, вяло,

въртейки се във танца странен.

Внезапно впиват се очи във мен

и маска откроява се в мига.

Взирам се в очи със цвят зелен

и сякаш те нашепват ми "Ела!".

Но няма аз мойта маска да сваля,

не ще ме заблудят очи омайни,

сърцето си не ща пак да нараня

за думите му празни и ухайни.

И пак стоя сред танц лудешки

сама със мойта болка черна,

ще избегна техните набежки,

търсеща спасение от мъката

безмерна...