Първо егото пише. Силно егоистично.
После гумата грабвам и изтривам себичното.
Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.
Първо гняв се излива, сняг вали на парцали.
После радост лъчиста сетивата ти гали.
Ето как се маскирам в този свят изсънуван.
Ти дали ще ме видиш зад стиха нарисуван?
© Любка Славова Todos los derechos reservados