Lss
42 el resultado
Първо егото пише. Силно егоистично.
После гумата грабвам и изтривам себичното.
Първо мъката плаче и душата разяжда.
С любов сменям обаче и стихът се изгражда.
Първо гняв се излива, сняг вали на парцали. ...
  472 
Момчетата тръгнаха с блясък в очите си.
Крилата разпериха в синя безкрайност.
Крилата… които отрязах от себе си
със майчина обич и всеотдайност.
Небето е тяхно. Не им трябва земята. ...
  656 
Ветровете биват цветни.
От сивия ми доскуча.
Зеленият някак дискретно
закъта спомен във съня…
От златния остана пламък, ...
  564 
Грабва Юни чадъра от слънце
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели, ...
  902 
Днес празник е. На маса в ресторанта
облечен официално мъж седи,
поставил върху пръстен диаманта
в кутийката на женските мечти.
На масата – бутилка бяло вино, ...
  546 
Магията на нощите
и блясъкът на дните,
и тайни, спящи още,
и теменужки скрити...
В небето от мълчания ...
  632 
Облачни птици се гонят в небето,
палави истини в него блестят.
Грее усмивката, бие сърцето,
синьо вълшебство е целият свят.
Чакаш със залеза. Слънцето жали, ...
  557 
Поетът с вино се напил,
красавица видял.
Поема той ù посветил,
с наздравица заспал.
Събудил се със махмурлук. ...
  517 
Вечерта се съблича по стихове
и със гребен от рими се сресва.
Сто движения – лъскави мигове
равномерно в косите си вчесва.
Бледен лъч от луната открадва ...
  771 
Наливай ме във чашата кристална
на влюбеното си до смърт сърце.
Рисувай ме в картина гениална
с прикрито от загадките лице.
Аз вино силно съм – ще те опия, ...
  598 
Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...
  595 
Обичай ме, обичай ме до бяло,
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите, ...
  621 
Завръщаш се в дома си изоставен.
Рушащите стени в сърцето скриваш.
И само вятъра – за страж оставен,
на поолющения праг откриваш.
Прозорците напукано те гледат, ...
  581 
Там Дунав се вие и тихичко тича,
вълните пенливи измиват брега.
От спомен изскочило босо момиче
по пясъка търси нетленна следа.
Душата се рее със волност на птица ...
  973 
Аз коя съм не питай.
По-добре измислù ме.
И във твоите стихове
аз присъствам без име.
През съня ти се нося, ...
  1006  16 
Теб, моя безгрижна вода,
със спомени тъжни напълних.
Веднъж те изпрах със дъжда.
В кълбо от мъгла те обгърнах.
Превърнах те в леден кристал, ...
  702 
По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли. ...
  718 
Сънувам ти ръцете – с топла плетка.
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя ...
  969 
На малки глътки ти отпивай, бавно.
И нищо, че горчи пелинът днес.
Ще пия с теб. Във чашите поравно
любов и спомен сипах аз нощес.
Не ме кори. Дори не ме обичай. ...
  672 
Имам нужда от вятърни мелници –
ветровете от тях ще изтрия.
Ще минавам през празните делници.
Ще използвам и тайна магия
цветовете да скрия под дрехата, ...
  599 
Аз днес съм море – самотно, без бряг,
без чайки и гларуси бели.
Ти днес си вълна, обръщаща в бяг
дори лодки, на пристана спрели.
Аз днес съм небе – безкрайно само, ...
  748 
Среднощно
В съня ми идваш - неспокоен.
Рисуваш есенни листа
и голи клони.
Думите остават неизказани. ...
  671 
Безвремие по новолуние
По новолуние откъснах сребърна звезда.
В тъма среднощна самодивски танц танцувах,
облечена в мъгла и тайни.
Задуха вятър и, нечути, тайните отнесе. ...
  675 
Стъклен пламък
От плажа пясъка изгребах с длани,
а огъня запали ти.
И в пясъка и огъня събрани
втъкахме общите мечти. ...
  721 
* * *
На прага ти поседнах… електронен.
Годините отминали изтрих с ръка.
И бръчките изгладих с ютията от спомени,
а побелялата коса покрих с боя ...
  649 
След Достоевски
Един живот прочетох –
безумен, гениален, в два свята изживян.
Живот от мъка, страст и слава:
онеправдан каторжник... ...
  1540 
Изненадващо
Делникът тежи, пълен с обичайни задължения.
Забравих да изпълня сутрешните намерения.
Кафето топло, подсладено е със захар. Вредно е.
За минало и бъдеще да мисля – непотребно е. ...
  702 
БОСОНОГАТА
Краката ми оставят алени следи от кръв...
Аз бях нестинарка
в огъня на човешката мъка.
Аз вървях боса ...
  846 
АГОНИЯ
Събуждам се с тежест в главата. Зората сивее пред очите ми. Слънцето се търкулва като кална футболна топка по мрачното небе. Светлината му е мътна и има черен оттенък. Отварям прозореца и чувам шума на морето. Раковините, осеяли тъмното му дъно, надуват своите рогове. Писъкът им се смесва със ...
  1210 
ЖЕЛАНИЕ
Искам те…
с постоянното упорство на дете,
с романтичните блянове на девойка,
с ясните желания на жена. ...
  852 
ЧАЙКАТА
Морето – бурно и безмилостно.
Небето – смръщено и сиво.
И чайката – с пречупено крило.
Видях очите ù – блестящи и уплашени. ...
  805 
ВОЙНАТА
Поведох най-трудната война.
Врагът бе хитър и лукав.
Когато настъпвах, изчезваше като дим.
Когато отстъпвах нападаше в тил. ...
  712 
СНЕЖНА БУРЯ
Припуква огънят в старото огнище,
вятърът се смее в комините опушени.
Спокойствие и тишина царуват в тихия ми кът.
Но неспокойна е душата ми, ...
  1325 
РЕВНОСТ
Луната се зъби с нащърбената си усмивка
от безсрамно голото небе.
Нощта е проникнала дори в душата ми,
наситила е кръвта ми с отровния си дъх ...
  885 
Женски сезони
Май е месецът на розите. Не че цъфтят само през май, но това е останало в паметта ми от детството – как баба ми казва, че съм родена през най-хубавия месец, месецът на розите. Точно по обяд. Може затова да обичам жегите… Хмм… Защо ли не обичам рози?... Обаче бе пролет. Зелено. Ярко. Ух ...
  3507 
СТАРИЯТ МУЗИКАНТ
На ъгъла на нов и шумен булевард
и улицата – калдъръмена и тясна,
стои изправен гордо музикантът стар,
с цигулка свири той във утринта прекрасна. ...
  3984  10 
СЪН В ЧЕРНО
Сънувах сън – под цъфнали липи
аз стисках уморените клепачи.
А слънцето листата прогори –
опита се липата да разплаче. ...
  1005 
СЕЗОНИ
Уханна пролетна среща...
Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше, ...
  890 
ИЗНЕВЯРА
Разпилени мисли – есенни листа,
валят сред белоснежна тишина.
Заспали чувства, звън от камертон,
потърсили във времето подслон. ...
  1029 
Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието,
ние забравяме нашите цели.
Понякога, очукани от ударите на живота,
се носим безропотно по течението на времето.
Понякога, заслепени от гняв и гордост, ...
  982 
Propuestas
: ??:??