маска

         Запали свещите по хоризонта залезът

              и отшумява делничната суета;

              прибирам се, изхлузвам маската от себе си

              и се заключвам с девет катинара във съня...

             Потъвам бързо във дълбоките води на времето -

             вихрушките на радости и болки там доизживявам;

             което не издумах - изкрещявам,

             или пък тихо, многоцветно промълвявам...

            Събуждам се, лъчи над мен ръце протягам

            и с ножицата леко шарения сън прорязват.

            Да взема маската към ъгъла посягам -

            не я намерих. И маската в света на сенките

                                                                                          избягала!