Маска
маска
Запали свещите по хоризонта залезът
и отшумява делничната суета;
прибирам се, изхлузвам маската от себе си
и се заключвам с девет катинара във съня...
Потъвам бързо във дълбоките води на времето -
вихрушките на радости и болки там доизживявам;
което не издумах - изкрещявам,
или пък тихо, многоцветно промълвявам...
Събуждам се, лъчи над мен ръце протягам
и с ножицата леко шарения сън прорязват.
Да взема маската към ъгъла посягам -
не я намерих. И маската в света на сенките
избягала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митев Всички права запазени
