Себична съм била!
И какво?
Нима хората не са
такива,
защо да бъда друга,
за да страдам?
Лоша съм била!
И какво?
Нима хората не сме
такива,
защо да бъда друга,
трябва ли в краката им
да падам?
Брутална съм била!
И какво?
Нима хората не сме такива,
защо добра да бъда,
щом в мен най-лошото пробуждаш.
Виж ме, хубаво ме погледни!
Tова е маска, но ти не знаеш.
Добра съм, Боже, колко съм добра.
И на мравка път ще сторя,
но ти не знаеш...
Та нали животa е игра!
© Кристина Славова Todos los derechos reservados
Хареса ми! Поздрави!