10 авг. 2007 г., 00:31

Маска

660 0 2

Себична съм била!
И какво?
Нима хората не са
такива,
защо да бъда друга,
за да страдам?
Лоша съм била!
И какво?
Нима хората не сме
такива,
защо да бъда друга,
трябва ли в краката им
да падам?
Брутална съм била!
И какво?
Нима хората не сме такива,
защо добра да бъда,
щом в мен най-лошото пробуждаш.
Виж ме, хубаво ме погледни!
Tова е маска, но ти не знаеш.
Добра съм, Боже, колко съм добра.
И на мравка път ще сторя,
но ти не знаеш...
Та нали животa е игра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...