7 sept 2019, 1:56

Маскарад

  Poesía
342 0 3

МАСКАРАД

 

Боже, какво гордо лицемерие...!
Всичко е облечено театрално,
но нагло изисква от нас доверие,
че ни представя нещата реално.

Редят се политици на парад,
бият се в гърдите патриоти,
погледнеш ли внимателно отзад -
все дебеловрати, жалки идиоти.

Разногласия, сближаване, отдалечаване...
както ги подухне силен вятъра,
сделки, отнемане, подаряване -
все по-грандиозен става театъра.

Всичко е „в името на родината“ -
ритането, плюенето, парите и славата,
а децата им се мотаят в чужбината,
корени там пускат и ни забравят.

От българи, вече многонационални -
бели, черни, цветни, бакърени... -
все неравностойни, "онеправдани“, 
за милата Бъргария сме „закахърени“.

Боже, какво лицемерие, маскарад...
Коли, коли на километри се редят. -
Използват дните на „Обединението“
да споделят „бедността“ си със съседите...

 

06 09 2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Остро хубавичко.
  • Дя, Краси, права си! Ако се проследи историята след Освобождението, ще се видят и много убийства и грешни политически решения, породени точно от тези различия. Може би идват още от предходните петстотин години. Сега, или трудно се навлиза в новия свят, или се връхлита в него с гръм. Ще се научим, ще свикнем, децата ще ни научат...
  • Българите отдавна не са обединени - нито в собствената си държава, нито извън нея. Но това е едновременно следствие и причина за други глобални събития. Коментарът ми е обобщаващ. Хареса ми творбата ти, Надя!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...