Маската
Няма как да се влюбиш във мене,
аз съм стара, дебела и грозна,
и очите накъсо все гледат,
очила щом забравя да сложа.
Разминават се в различни посоки.
От погледа ми е - астегматичен.
Тебе гледат, а мене все сочат,
едно със друго не си приличат.
И косите ми разчорлени, бели,
разпилени по кривата гърбица
вода и гребен не са видели
от как в една река се къпаха.
От ноктите ми черното излиза,
натрупвано с години, като спомен
и маникюра ми не го побира,
нищо че е дълъг, като корен.
Не,
няма как да се влюбиш във мене
и метлата ми не е прахосмукачка.
.................................
Върви си вече, дявол да го вземе,
Ще свалям маската, че ми е пречка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
