4 dic 2010, 17:45

Маски Долу

825 0 1

Животът - понякога зъл шегобиец,

а друг път - с фриволност на автор-фантаст,

забива в съдбата ни клинец след клинец

и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.

 

Оставя без маски душите ни голи,

една срещу друга, изправени в смут.

Захвърлили вече ненужните роли,

те гледат се в упор - с виновност, със бунт.

 

Стената защитна, от фалш благовиден

разбита, прогнила в краката лежи.

Последното късче от спомена свиден

е толкова малко, а колко тежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Последното късче от спомена свиден
    е толкова малко, а колко тежи!"
    Мила,Валя,стихът ти ме разтърси!Аз знам колко тежи маската зад която душата ни крие болката , обидата, сълзите и с нищо незаслужените рани и колко боли, когато трябва да я смъкнеш, за да пречистиш душата си и да се простиш със свиден спомен!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...