4 dic 2010, 17:45

Маски Долу

832 0 1

Животът - понякога зъл шегобиец,

а друг път - с фриволност на автор-фантаст,

забива в съдбата ни клинец след клинец

и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.

 

Оставя без маски душите ни голи,

една срещу друга, изправени в смут.

Захвърлили вече ненужните роли,

те гледат се в упор - с виновност, със бунт.

 

Стената защитна, от фалш благовиден

разбита, прогнила в краката лежи.

Последното късче от спомена свиден

е толкова малко, а колко тежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Последното късче от спомена свиден
    е толкова малко, а колко тежи!"
    Мила,Валя,стихът ти ме разтърси!Аз знам колко тежи маската зад която душата ни крие болката , обидата, сълзите и с нищо незаслужените рани и колко боли, когато трябва да я смъкнеш, за да пречистиш душата си и да се простиш със свиден спомен!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...