4.12.2010 г., 17:45 ч.
Маски Долу
Животът - понякога зъл шегобиец,
а друг път - с фриволност на автор-фантаст,
забива в съдбата ни клинец след клинец
и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.
Оставя без маски душите ни голи,
една срещу друга, изправени в смут.
Захвърлили вече ненужните роли,
те гледат се в упор - с виновност, със бунт.
Стената защитна, от фалш благовиден
разбита, прогнила в краката лежи.
Последното късче от спомена свиден
е толкова малко, а колко тежи!
© Валерия Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
е толкова малко, а колко тежи!"
Мила,Валя,стихът ти ме разтърси!Аз знам колко тежи маската зад която душата ни крие болката , обидата, сълзите и с нищо незаслужените рани и колко боли, когато трябва да я смъкнеш, за да пречистиш душата си и да се простиш със свиден спомен!
Поздрав!