ValeriaTodorova (Валерия Тодорова)
35 2
4 дек. 2010 г., 17:45

Маски Долу 

  Поэзия » Философская
630 0 1

Животът - понякога зъл шегобиец,

а друг път - с фриволност на автор-фантаст,

забива в съдбата ни клинец след клинец

и бавно разнищва ни - пласт подир пласт.

 

Оставя без маски душите ни голи,

една срещу друга, изправени в смут.

Захвърлили вече ненужните роли,

те гледат се в упор - с виновност, със бунт.

 

Стената защитна, от фалш благовиден

разбита, прогнила в краката лежи.

Последното късче от спомена свиден

е толкова малко, а колко тежи!

© Валерия Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Последното късче от спомена свиден
    е толкова малко, а колко тежи!"
    Мила,Валя,стихът ти ме разтърси!Аз знам колко тежи маската зад която душата ни крие болката , обидата, сълзите и с нищо незаслужените рани и колко боли, когато трябва да я смъкнеш, за да пречистиш душата си и да се простиш със свиден спомен!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??