Маски на хора
Луната някак мижаво просветва -
прожектор от посмъртна маска, чучело
в небесните декори на посредствен,
западнал театър. Долу вият кучета.
Антракт. Под светлината отразена
излизат в сомнамбулните си сънища
изкуствено-човешки манекени.
И сляпо търсят сянката на слънцето.
Едни от тях прикриват зад ръждиви
червени маски рани неизречени.
Безстрастни са очите им неживи
под твърдата кора от кръв запечена.
А други, порцеланово-блестящи,
под маските, излъскани от черното,
отглеждат бели червеи пълзящи,
оглозгали лицата им до черепа.
Но всеки има своята гримьорна.
Висят по закачалки като трупове
в изкормена от смисъла транжорна
душите им одрани там. На куките.
А сцената е восъчна отливка.
Маскиран да прикрива пустотата си,
от ложата лукаво се подсмихва
светът. И режисира суетата им.
Защото са безпомощни актьори,
с дребнавите си мимики и жестове
забравили, че в облика на хора
под маските си всъщност са...
божествени.
© Ивайло Динков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
а защо те няма...?
-
...под маските си всъщност са...
божествени.
!!!!!!! -
Благодарности на всички, радвам се, че сте тук!
Мимс, спомних си за онова, малкото зрънце. И не се губи
Ани, изобщо не е нахално, ще го видя, благодаря - и за препратката, и за другото
Г-н Дънеков, не се сетих, вярно че не е лоша идея
Рег, сега пак ме караш да мисля Не исках да е чак хорър, по-скоро гротескно-декадентска. За тези без маска мисля, че вече се разбрахме - ако изобщо ги има, са като бели врани. А без кожа мисля, че се раждаме всички, само дето някъде още в детството започват да ни я наслояват.
Рени, намерил кой да го каже -
Хорър-визия...Имам въпрос:
Как стоят нещата за онези без маска, и родените без кожа? -
Да!!!
-
поздравления
-
Надаявам се, че не е много нахално от моя страна, но ако не си чел прочети нещо, което ме е впечетлило. Мисля, че ще ти е интересно, защото ти си от мислещите...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=143101 -
Моите аплаузи... за представлението...
-
с дребнавите си мимики и жестове
забравили, че в облика на хора
под маските си всъщност са...
божествени.
!!!*
Поздравявам те! -
Както е казал Атанас Далчев: "На един карнавал, дето всички без изключение се явяват маскирани, и собственото лице е маска! " Хареса ми много!!! Поздрав!
-
Маските са навсякъде. Някои дори не ги сваля никога.
Много хубаво и истински пишеш! -
Пак поздрави и от мен,с удоволствие те чета и чакам всяко ново с нетърпение
-
Невероятен стих, Иво! Поздравления!
-
Ани, по последното сме на едно мнение Ето, и аз сега излъгах или поне преувеличих - никой не предпочита да е сам. Само дето може да се чувства сам сред маски. Радвам се, че се провокираха размисли! И благодаря отново!
-
Стихът ти носи дълбочина и философия.
Крием истинската си същност, играем роли, правим се на интересни и защо ли?
Поздравявам те, Ивайло! -
По принцип, Ивайло. Не конкретизирам. Аз не те познавам, а и поезията е затова, всеки да открие нещо от себе си там, иначе е просто лично споделяне. А ти пишеш поезия, до колкото виждам.А едва ли има човек, който да прескочи театъра, земен човек...
-
Страхотно е!
-
Полкон!!!
-
!!!
Поздравления! -
.....всъщност си божествен!
-
Много Браво!
-
Благодаря ви!
Ани, правилно ли те разбирам - че театърът е, за да не сме сами? Не мисля. Във всеки случай, предпочитам да съм сам и неразбран, отколкото с маска. Макар че и аз като всички може би понякога я надявам... Изобщо, може много да се говори на тая тема -
Дали не е затова, Ивайло?
"В тишината сваляме си маските,
беззвучно, като връщането у дома.
Шумът облизал вече е окраските,
наситени от пъстрата ни суета.
...........
В тишината е красиво, може всичко.
Там си себе си, но си безкрайно сам."
Целият този театър...
Прескочи го, де!
-
прочетох... съгласих се ... харесах
-
Уха!
И тук - супер! -
наистина...великолепно...
знаеш...много харесвам и стиховете и преводите.
поздрав от сърце... -
Великолепно! Браво, Иво!
(за пореден път!) -
Прочете ми мислите! Жестоко!
-
А сцената е восъчна отливка.
Маскиран да прикрива пустотата си,
от ложата лукаво се подсмихва
светът. И режисира суетата им.
Убиваш ме, човече! Върхът си!
Много НАЙ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Открих този стих в един блог, полюбопитствах, провокирана от прочетеното и стигнах до тая стаичка на споделенията. Бликва уютнинката на мъдростта тук.Отпивам глътка безвремие.Попивам отвъддумичкоизразеното и благодаря.