Луната някак мижаво просветва -
прожектор от посмъртна маска, чучело
в небесните декори на посредствен,
западнал театър. Долу вият кучета.
Антракт. Под светлината отразена
излизат в сомнамбулните си сънища
изкуствено-човешки манекени.
И сляпо търсят сянката на слънцето.
Едни от тях прикриват зад ръждиви
червени маски рани неизречени.
Безстрастни са очите им неживи
под твърдата кора от кръв запечена. ...