29 may 2008, 17:02

Маскиран глиган

  Poesía
719 0 3

 

 

 

Сънят ще свърши скоро.

А въпросите едва сега покълват.

Безмисленото дори е спорно.

И стиропорените топчета потъват.

 

.

Държиш се за мантинелата.

Ще помогне, ако беше ураган...

След сърнето, към планината!

... Дано не е маскиран глиган.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Графит Диамант Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Най-опасна е истината...стихотворението ти ми прилича на състоянието преди пробуждане - когато сладко летим още на крилете на Морфей, но вече чувстваме полъха на реалността.
  • голяма простотия си написал, брато... как да го разбирам това... като ... "апокалипсис" и към върха на планината да се спасиш от потопа и ще те води "сърна", която може просто лицемерно да е маскиран глиган... и абе... ти си знаеш

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...