Въглен (Графит Диамант)
12 16
29 мая 2008 г., 17:02

Маскиран глиган 

  Поэзия
570 0 3

 

 

 

Сънят ще свърши скоро.

А въпросите едва сега покълват.

Безмисленото дори е спорно.

И стиропорените топчета потъват.

 

.

Държиш се за мантинелата.

Ще помогне, ако беше ураган...

След сърнето, към планината!

... Дано не е маскиран глиган.

 

 

 

© Графит Диамант Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Най-опасна е истината...стихотворението ти ми прилича на състоянието преди пробуждане - когато сладко летим още на крилете на Морфей, но вече чувстваме полъха на реалността.
  • голяма простотия си написал, брато... как да го разбирам това... като ... "апокалипсис" и към върха на планината да се спасиш от потопа и ще те води "сърна", която може просто лицемерно да е маскиран глиган... и абе... ти си знаеш
Предложения
: ??:??