Нови хоризонти. Светове.
Заменят вече хора със роботи.
Сърце заменят с маслено сърце -
единствен прототип е днес Животът.
Мозък от бетон. Каква любов -
за тебе всеки беше ме отписал.
Получовек, притиснат на легло.
Полуживот с полузабравен смисъл.
Но в мен гори масло. И без мотор.
Без закон от някаква машина.
Ти все така насам отправяй взор.
Гледай мен.
И още ще ме има...
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados