8 jul 2009, 16:23

Маслено сърце

  Poesía
1.4K 1 16

Нови хоризонти. Светове.
Заменят вече хора със роботи.
Сърце заменят с маслено сърце -
единствен прототип е днес Животът.

Мозък от бетон. Каква любов - 
за тебе всеки беше ме отписал.
Получовек, притиснат на легло.
Полуживот с полузабравен смисъл.

Но в мен гори масло. И без мотор.
Без закон от някаква машина.
Ти все така насам отправяй взор.
Гледай мен. 
                         И още ще ме има...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...