19 mar 2010, 15:36

Маслинено сладко

  Poesía
937 0 2

Дъх на неземно
обгръща ме нежно
и някак си пее,
сърдито жалее.


За времето кратко,
маслинено сладко,
как всичко изчезва
зад обръч от прежда.


Минути брои
и плахо следи,
часовникът крачи,
следят го палачи.


Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна,
тя вика го страшно.


Полага глава,
присвива уста,
палачът замахва
живота премахва.


Времето спира,
защото умира,
дъхът на неземно
пее жалейно.


Палачът със маска
започва да мляска,
мирише за кратко
на маслинено сладко.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нечие създание Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...