Маслинено сладко
Дъх на неземно
обгръща ме нежно
и някак си пее,
сърдито жалее.
За времето кратко,
маслинено сладко,
как всичко изчезва
зад обръч от прежда.
Минути брои
и плахо следи,
часовникът крачи,
следят го палачи.
Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна,
тя вика го страшно.
Полага глава,
присвива уста,
палачът замахва
живота премахва.
Времето спира,
защото умира,
дъхът на неземно
пее жалейно.
Палачът със маска
започва да мляска,
мирише за кратко
на маслинено сладко.
© Нечие създание All rights reserved.
Мерси !
