Mar 19, 2010, 3:36 PM

Маслинено сладко 

  Poetry
567 0 2

Дъх на неземно
обгръща ме нежно
и някак си пее,
сърдито жалее.


За времето кратко,
маслинено сладко,
как всичко изчезва
зад обръч от прежда.


Минути брои
и плахо следи,
часовникът крачи,
следят го палачи.


Гилотината чака
там горе във мрака,
голяма и прашна,
тя вика го страшно.


Полага глава,
присвива уста,
палачът замахва
живота премахва.


Времето спира,
защото умира,
дъхът на неземно
пее жалейно.


Палачът със маска
започва да мляска,
мирише за кратко
на маслинено сладко.



© Нечие създание All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??