sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
5 dic 2009, 0:54

Мастилен боклук.... 

  Poesía » Otra
540 0 4

 

Всяка твоя дума

безсърдечно забиваш във мене.

Татуираш не само кожата,

а и сърцето ми

с твоето болезнено мнение.

 

А аз потъвам, падам.

Нямам за какво да се хвана.

И се давя в твоите лъжливи истини.

А душата ми... я няма.

 

Обеси се.

Не издържа на мъката,

дъвчеща я от векове.

Сълзите ми свършиха

и сега плача своето сърце.

И то ще си замине.

 

Ще скочи от високо,

опитвайки се да хване птиците.

Но не знае, че няма криле

и ще бъде само петно на улицата.

 

А ти можеш да видиш през мен,

най-слабите ми места,

дупките в моята същност

и да ги запълваш с твойта самота...

... мастилена.

 

Мисля за теб, но пиша за друг

и не ме боли.

Няма какво да ме боли -

всичко в мен вече е мъртво.

Мастилен боклук

в кошчето за удавени.

 

 

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мислех, че поне в този сайт няма да се натъкна на селяни...
    разочарована съм..
  • Ай, стига с тия глупости!... Баси мъката, баси кръвта, баси болката! Ейййй, само вий сте били млади, само вас е боляло. От туй слънцето ша престани да свети! На тебе ти требе соцреализъм. Само соцреализъм му й майката. Една мотика шести номер и на къро. Мааш, маааш и кат измааш целата нива, ела ми са обади. Ако ти й останала малко мъка, главата ша си отрежа!
  • Много ви благодаря! И двете ви харесвам много! Знам, че съм ви го казвала много пъти, но още веднъж няма да е излишно - страхотни сте!
  • Пак казвам: Пишеш уникално хубаво!! 6+++
Propuestas
: ??:??