Мастилен боклук....
Всяка твоя дума
безсърдечно забиваш във мене.
Татуираш не само кожата,
а и сърцето ми
с твоето болезнено мнение.
А аз потъвам, падам.
Нямам за какво да се хвана.
И се давя в твоите лъжливи истини.
А душата ми... я няма.
Обеси се.
Не издържа на мъката,
дъвчеща я от векове.
Сълзите ми свършиха
и сега плача своето сърце.
И то ще си замине.
Ще скочи от високо,
опитвайки се да хване птиците.
Но не знае, че няма криле
и ще бъде само петно на улицата.
А ти можеш да видиш през мен,
най-слабите ми места,
дупките в моята същност
и да ги запълваш с твойта самота...
... мастилена.
Мисля за теб, но пиша за друг
и не ме боли.
Няма какво да ме боли -
всичко в мен вече е мъртво.
Мастилен боклук
в кошчето за удавени.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
