Мастилена следа

Poesía » De amor

886 0 10

Омръзнах ти... Досадата е чувство,

което натежава и боли.

Превръщам те чрез спомена в изкуство,

а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!

Сърцето ми изстива върху листа,

кръвта ми е мастилена следа...

Болезненият стон на оптимиста

се спира ò заключена врата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Чел ли си един прекрасен стих на Николай Рьорих за заключените врати?
Само на последната имало надпис "Премини!".
Мастилен поздрав, Мариане!

2010-03-17T21:35:43+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Мастилото следа оставя,
но то е и частица синева,
и ако днес пред теб врата затваря,
ще бъде утре част от волността!

Поздрав за великолепния стих!Много, много ми хареса!

2010-03-17T20:55:04+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

"... врата." - Прелиствай я... и ще откриеш чудеса!
Хареса ми стихът ти Мариане... оставяш мастилена следа приятелю!!!

2010-03-17T20:39:31+02:00
kotel (Мариана Вълкова)

Добре казано!Поздрав!

2010-03-17T19:10:15+02:00
arnaudova83 (Недялка Арнаудова)

сърцето ми изстива върху листа-невероятно попадение

2010-03-17T18:47:57+02:00