17.03.2010 г., 13:59 ч.

Мастилена следа 

  Поезия » Любовна
734 0 10

Омръзнах ти... Досадата е чувство,

което натежава и боли.

 

Превръщам те чрез спомена в изкуство,

а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!

 

Сърцето ми изстива върху листа,

кръвта ми е мастилена следа...

 

Болезненият стон на оптимиста

се спира ò заключена врата.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чел ли си един прекрасен стих на Николай Рьорих за заключените врати?
    Само на последната имало надпис "Премини!".
    Мастилен поздрав, Мариане!
  • Мастилото следа оставя,
    но то е и частица синева,
    и ако днес пред теб врата затваря,
    ще бъде утре част от волността!

    Поздрав за великолепния стих!Много, много ми хареса!
  • "... врата." - Прелиствай я... и ще откриеш чудеса!
    Хареса ми стихът ти Мариане... оставяш мастилена следа приятелю!!!
  • Добре казано!Поздрав!
  • сърцето ми изстива върху листа-невероятно попадение
  • хубаво!
  • Много ми хареса този верен и искрен стих!Поздравления!
  • Приеми още мастилено съчувствие от сродни души, оптимисте...
    А стиха ти е чудесен - знаеш го!
  • "Досадата е чуство,
    което натежава и боли"

    Да! Много точно е казано!
    Харесах!
  • Оптимистът ще намери път!
Предложения
: ??:??