Омръзнах ти... Досадата е чувство,
което натежава и боли.
Превръщам те чрез спомена в изкуство,
а жив съм, и съм дишащ. Но, уви!
Сърцето ми изстива върху листа,
кръвта ми е мастилена следа...
Болезненият стон на оптимиста
се спира ò заключена врата.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Само на последната имало надпис "Премини!".
Мастилен поздрав, Мариане!