Fontaine (Димитър Димчев) Fontaine (Димитър Димчев)
1 172
22 ago 2008, 20:23

Мастилена вина

  Poesía
695 0 8

Сълзите и - попарваха душата,

усмивките се рееха във блато,

 от спазъм потреперваха ногата,

косата се разливаше кат злато.

 

Изкачваше с усилие баири

и въздухът изпълни дробовете,

 а чувството към него се засили,

съзнанието разцъфна като цвете.

 

Дали не бе забравил кой обича?

Това сега я стържеше в ребрата

и болките, в които го обричаше,

снишаваха земята под краката и.

 

 

 

p.s. Посветено на Нея и на разстоянието - тегнещо помежду ни, което ме  потиска като стомана в гърдите... тя дори не е чела строфа от тази и всички останали творби...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0