Aug 22, 2008, 8:23 PM

Мастилена вина

  Poetry
696 0 8

Сълзите и - попарваха душата,

усмивките се рееха във блато,

 от спазъм потреперваха ногата,

косата се разливаше кат злато.

 

Изкачваше с усилие баири

и въздухът изпълни дробовете,

 а чувството към него се засили,

съзнанието разцъфна като цвете.

 

Дали не бе забравил кой обича?

Това сега я стържеше в ребрата

и болките, в които го обричаше,

снишаваха земята под краката и.

 

 

 

p.s. Посветено на Нея и на разстоянието - тегнещо помежду ни, което ме  потиска като стомана в гърдите... тя дори не е чела строфа от тази и всички останали творби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...