Fontaine (Димитър Димчев) Fontaine (Димитър Димчев)
1 172
Aug 22, 2008, 8:23 PM

Мастилена вина

  Poetry
691 0 8

Сълзите и - попарваха душата,

усмивките се рееха във блато,

 от спазъм потреперваха ногата,

косата се разливаше кат злато.

 

Изкачваше с усилие баири

и въздухът изпълни дробовете,

 а чувството към него се засили,

съзнанието разцъфна като цвете.

 

Дали не бе забравил кой обича?

Това сега я стържеше в ребрата

и болките, в които го обричаше,

снишаваха земята под краката и.

 

 

 

p.s. Посветено на Нея и на разстоянието - тегнещо помежду ни, което ме  потиска като стомана в гърдите... тя дори не е чела строфа от тази и всички останали творби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0