Мастилена вина
Сълзите и - попарваха душата,
усмивките се рееха във блато,
от спазъм потреперваха ногата,
косата се разливаше кат злато.
Изкачваше с усилие баири
и въздухът изпълни дробовете,
а чувството към него се засили,
съзнанието разцъфна като цвете.
Дали не бе забравил кой обича?
Това сега я стържеше в ребрата
и болките, в които го обричаше,
снишаваха земята под краката и.
p.s. Посветено на Нея и на разстоянието - тегнещо помежду ни, което ме потиска като стомана в гърдите... тя дори не е чела строфа от тази и всички останали творби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
която да насища съзнанието с вяра???
