Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
22.08.2008 г., 20:23 ч.

Мастилена вина 

  Поезия
499 0 8

Сълзите и - попарваха душата,

усмивките се рееха във блато,

 от спазъм потреперваха ногата,

косата се разливаше кат злато.

 

Изкачваше с усилие баири

и въздухът изпълни дробовете,

 а чувството към него се засили,

съзнанието разцъфна като цвете.

 

Дали не бе забравил кой обича?

Това сега я стържеше в ребрата

и болките, в които го обричаше,

снишаваха земята под краката и.

 

 

 

p.s. Посветено на Нея и на разстоянието - тегнещо помежду ни, което ме  потиска като стомана в гърдите... тя дори не е чела строфа от тази и всички останали творби...

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??