С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти.
С омастилени пръсти те накъсвам,
за да те взимам бавно и по малко.
На ивици и завъртулки се обичаме
и със отворени очи сънуваме се плахо.
С омастилени пръсти те изпращам.
С омастилени половин сълзи…
Мастилото ми тази вечер друг ще гали,
не теб, а бледия прозрачен лист…
© Натали Todos los derechos reservados