Sep 28, 2009, 1:40 AM

Мастилено

  Poetry
802 0 2

 

С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти.
С омастилени пръсти те накъсвам,
за да те взимам бавно и по малко.
На ивици и завъртулки се обичаме
и със отворени очи сънуваме се плахо.
С омастилени пръсти те изпращам.
С омастилени половин сълзи…
Мастилото ми тази вечер друг ще гали,
не теб, а бледия прозрачен лист…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...