Bonelia
38 el resultado
През девет луни недочакана...
За теб повече светя от всякога.
Ти не дишаш, когато
съм бялата
кожа на твойте желания. ...
  607 
Теб те имаше за малко
в моите очи.
Образите, наслоени
от теб и мен
и мен и теб, ...
  581 
Използваме се взаимно,
за да убиваме грешките си,
за да спечелим своето "утре".
Подтискаме егоизма си,
за да не ни личи ...
  736 
Горчива съм
като планински дъжд
и като писък луд
се блъскам във простора.
Като загубено мънисто, ...
  694 
В лудостта си затварям очи.
Обич, необичана да съм,
с болно сърце ме завари.
Не ме лекувай от незнание
как се обича, как огън се пали. ...
  978 
Отмервам време нулево
с един ръждясал, луд часовник.
Не ми е тежко бремето -
три сиви стаи и един любовник.
Не свършва моят ден и не започва. ...
  626 
Седни до мен, послушай ме за малко.
Ще ти разкажа приказка, която дълго време
премълчавах…
- Една река поискала да е момиче.
Една река помолила се за живот. ...
  2070 
И тиха съм. Така се мразя.
В очите ми се вихрят бури,
а мълча.
Тиха съм. Така не наранявам,
а може би да... ...
  783 
Търся те, помогни ми!
Не те намирам в себе си,
където мислех, че ще бъдеш.
Изгубих времето си
в опити да те видя някъде. ...
  697 
Пилееш ми времето.
На въздишки животът ми отлита
върху есенни листа.
И летни капки
по кожата събирам си, ...
  559 
Силуетите на двама влюбени
пред мен размиват се, почти изгубени..
Две сенки, трудно доловими,
безкрайно жизнени, безкрайно силни,
гонят се неуморимо в мрака, ...
  542 
С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти. ...
  540 
Усмихната на нещо свое,
забързвам се към теб.
Аз тичам, времето е мое.
Не може сякаш нищо да ме спре.
Дъждовна песен нося в шепи. ...
  525 
Усещам се някак болна от ненавист,
ядосана на мрачния свят.
Очите ми сякаш са потъмнели
и стискам безпричинно юмруци.
На кълбо от непознати чувства ...
  567 
Мирише ми на часовник.
Странно...
Как мирише часовникът?!
Часовникът мирише
на отлетяло време през есента. ...
  541 
Как жарко ме изпива Слънцето.
Лятото ме поглъща на парчета,
горчива.
А как непохабена, жизнена и млада
трябваше да бъда. ...
  541 
Запалвам пръсти и огънят нестихващ
обвива мислите ми в синя светлина.
Притихнало над парещите свещи,
сърцето ми догаря в пепел на тъга.
На пръстите е някак лесно ...
  589 
Неродена любов тревожи сърцето ми,
по очите ми рисува звезди
и изпълва ме с живот и болка.
Пепелявата ми душа възроди
и ме нарече „своя самодивска жертва". ...
  529 
Понякога
знам, че те няма,
но пак разговарям
с твоето мъдро сърце.
И те моля - ...
  668 
Излишен стих
напъхан между страниците.
Излишен стих
за вчера, утре...
И това, което днес не е било. ...
  845 
Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш? ...
  672 
В начупени стъкла отглеждам се
и да, така съм по-красива.
Във водни капки се оглеждам
и да, ще стана по-щастлива.
Потъвам в себе си... ...
  564 
Пострадала...
Ранена тежко...
Не съм!
Залъгвам се!
Усмихвам се! ...
  576 
Зимата нахлу в сърцето.
Само снежинките се топяха
по огненото и червило...
  527 
Да изгубиш времето
е като длан без линии.
Като ноти без петолиние.
А аз съм се свила под листата
и ухая на есен. ...
  976 
Пълзят по вените ни
думи, неизречени.
Наполовина живеещи,
зомбита, лъжливи, недоспали.
Критични останаха птиците, ...
  608 
Когато си тръгвах,
не знаех,
че не е начало краят!
Сега и мен, и теб ни боли,
ти си безразличен, ...
  816 
Всяка сутрин
идваш и оставаш
за малко.
Свиваш сърцето ми до болка,
после го разпръскваш ...
  995 
Болно ми е, че е празно.
Улиците не крещят
и ми е болно, че е тихо.
Болно ми е, че времето е много,
а хората не го запълват ...
  870 
Потушила огъня в сърцето си
и ледовете на страха обгърнала в преструвки,
превръщам бъдещето в минало,
свила в шепите си хиляди целувки...
  579 
Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро н ...
  1391 
Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...
  987 
Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...
  1518 
Пробивам черупката на слепите си очи,
за да мога да видя как мечтите ми
издъхват с прерязани вени...
Истерията обладава грешното ми сърце
и Дяволът да е на помощ на Бога, ...
  494 
Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
  684 
Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време. ...
  643 
Поривът е на някоя грешница... Тя обича да се преоблича като просякиня и да обсебва мъжките очи. Изкопчва целувките на минувачите докато не срещне Него! Онзи с отровните устни, привличащи я повече от тези на всеки друг. Обувките й са покрити с прах от грешните улици, а нечестно получени бижута пробл ...
  932 
Навярно изпълнена с угризения,
че бъркам в нещо всеки ден...
Подлагам крак, да спъна времето
не знам защо, и как, а накъде?
По навик ме поглеждаш болно, ...
  682 
Propuestas
: ??:??